Дамаскинските сборници в християнската проповед

Продуктов номер: 7691
Изчерпана

Автор: Атанас Младенов
Категория: Православна литература
Издателство: ПИК- Велико Търново
Състояние: Нова книга
182 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР Дамаскинските сборници възникват като първи светилници на българското самосъзнание през мрачните столетия на османското иго. Просъществуват цели три века (XVI—XVIII) и са важна, съществена проява както в историята на християнската проповед в България, така и в историята на българската литература. През различните времена понятието "дамаскин" не носи едно и също съдържание. В края на XVI век така се наричат сборниците, които съдържат само слова на просветения гръцки архиерей и проповедник Дамаскин Студит. От началото на XVII в. обаче Дамаскиновите творби започват да се преписват заедно с произведения от други автори. Оформят се сборници със смесено съдържание, наречени "дамаскини", в които само част от словата са Дамаскинови. През XVIII в. и началото на XIX в. дамаскини започват да се наричат и проповеднически сборници, които не съдържат дамаскинови слова. Поради това с оглед броя на произведенията от Дамаскин Студит, застъпени в съответния сборник, дамаскините се разделят на три групи: 1. Същински дамаскини, включващи единствено Дамаскинови творби. 2. Сборници със смесено религиозно — нравствено съдържание, в които значително място заемат словата на Дамаскин Студит. 3. Сборници с разнороден състав, които не съдържат Дамаскинови слова. Първоначално върху дамаскинарската книжнина работят: П. А. Лавров, Б. Цонев, Л. Милетич, С. Аргиров, М. Москов, Д. Маринов, П. Иванов, Д. Петканова, В. Певницки, В. Н. Мочулски, П. А. Сирку, които правят ценни приноси за езиковедското изследване на дамаскините, но не се докосват до тях като проповеднически сборници. Затова е наложително да се разкрият и тези аспекти на дамаскините, с което ще се запълни една празнина в изучаването на българската проповед, ще се осветлят причините за появата на тези сборници и тяхната роля през многовековното османско иго, когато църквите и манастирите остават единствени огнища на просветен живот. Ставрофорен свещеноиконом Атанас Младенов