Написано в самия залез на земните му дни, това съчинение на големия композитор и музикален литератор Андре Букурещлиев се спира на един от музикантите, които той е харесвал най-много заради своеобразието на неговото творчество, родено в началото на миналия век и открило пътя на модернизма.
Според Букурещлиев дължим най-дълбоката и най-„тихата" революция в музиката на XX век повече на Дебюси, отколкото на Стравински или Шьонберг. Избирайки за отправна точка това убеждение, което прозвучава още по-силно поради факта, че е изкристализирало под влияние на актуалната за нашата епоха естетика, авторът ни дава някои ключови понятия, които да ни позволят да възприемем и музикалния стил на композитора.
Като илюстрация на казаното за смайващата иновативност на езика на Дебюси, няколко знакови произведения, взети от неговото клавирно, вокално и оркестрово наследство, са използвани за пример и придружени с коментари, с което ни позволяват по-силно да се насладим на музикалната поетика и чрез нея да се издигнем до слушане, изпълнено с все по-силно възхищение.