В книгата се проследява детското участие в българските народни календарни и семейни обреди от момента на раждането на детето до 14-15-годишна възраст в периода от края на 19 в. до средата на 20 в. Прави се характеристика на детския обреден репертоар словесен, музикален и танцов, като се изтъкват неговите специфични особености. На песенните образци се извършва подробен метроритмйчен, мелодичен и структурен анализ и се откриват ритмични и мелодични схеми, които имат функция на МОДЕЛИ. Прави се сравнително изследване на български детски обредни практики и песни с тези на други балкански и славянски народи с цел откриване на общи черти между тях.