Ето какво пише за поезията на Илеана Стоянова писателят Георги Константинов: “Несъмнено Илеана Стоянова върви по своя пътека встрани от баналното стихоплетство и от игрословиците на литературната мода. Тя има своя "рецепта за щастие", свой поглед към човешкия пейзаж, свой полет в неизвестността. Без да са леки и повърхностни, нейните поетически изповеди са разбираеми и вълнуващи, защото "се хранят с живот" и "мислят със сърцето". Чужда на литературната стандартност, Илеана умее да живее по своему в неповторимия свят на осмислените чувства.
ИЗЧЕЗВАЩ ВИД
Поетите се хранят със живот,
те мислят със сърцето си,
а то е сляпо
(животното се храни в буквената ясла,
живее да обича и да страда,
и е самотно като пещерен човек).
Поетите си спомнят всеки звук на поглед,
дъхът хриптящ при първата ви среща,
мълчанието на увехналите думи
и всичко видимо си спомня за невидимото.
Поетите са толкова различни от хората наоколо,
строят от пясък къща върху облак,
добре е да са защитени от закона.
Поетите пътуват във мига,
пътуват в себе си,
те могат да избягат от страха -
една идея ги спасява,
живота си обличат в думи.
Ръката пише
и поетът диша.