Диахронни връзки в културата

Продуктов номер: 17621
Изчерпана

Автор: Томислав Дяков
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789540727646
612 страници
твърди корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Митология, фолклор, литература В тази книга са събрани на едно място излезлите в различно време статии и студии от поредицата „Митология, фолклор, литература". Те изследват приемствените връзки в смислово и структурно отношение между различните фази на културата (които, разбира се, допускаме, че могат да съществуват и синхронно). Интерпретират се както творби от литературната класика, така и произведения от масовата култура; както предназначени за деца, така и за юноши, функционално континуитетът се очертава дори във формите и в посланията и на анимационния филм за деца, доколкото той е изграден върху литературна и фолклорна основа. Така идеята за приемственост се развива в различни конструкции, засягащи различни типове повествования в темпорално, жанрово и тематично отношение. Разнородните художествени текстове са обединени в групата на прозата, и то проза с определен адресат. Именно за нея се използва и точно конкретен начин на анализ, изграден върху тезата за диахронност на явленията. Това е идеята за парадигмата митология-фолклор-литература. Този тип изследване допуска едновременно разгръщане на проблематиката и в синхрония, и в диахрония; основната му предпоставка е, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент . Така създадените координати разкриват модели, съвкупности от определени свойства, върху които изследователят наслагва своя опит и мислене с единствената цел да обхване колкото е възможно повече страни на изучавания обект и, естествено, да открие такива характеристики, които не са били известни. В тази посока на анализ акцентът попада върху различни форми на духовната култура, която господства в жизнената дейност на човека; той е творецът и неговият образ е „културологичен". С други думи, самата социокултурна определеност на човека детерминира изследователската програма. Общата насоченост на парадигмата е да обясни явленията по-задълбочено чрез интердисциплинарността си, важен за нея е не толкова трансферът на информация, колкото подобряване способността за свързване на полетата, които, по думите на Ж. Фр. Лиотар, традиционната организация на знанията ревниво е изолирала едно от друго. В някаква степен методологията се доближава до теорията на игрите и, както остроумно отбелязва П. Б. Мидауър, изследователят е разказвач на истории, който обаче е длъжен да провери, тяхната истинност. Впрочем самата „постмодерна наука" очертава като правило нестабилностите, възможностите за конфликт. Критерий, според К. Попър, за научния статус на една теория е нейната фалшифируемост, опровержимост или проверяемост. Научни изказвания са тези, които са способни да влязат в конфликт с възможни или мислими наблюдения. Поради тази причина вътрешно присъщата динамика на парадигмата митология-фолклор-литература кореспондира най-пряко с тенденцията към разширяване на себепознанието. Програмата с присъщите й методи търси инвариантността, заложена в социокултурните феномени, при което постепенно замества данните от опита с модели. И. Е. Дюркейм, и Кл. Л. Строс още навремето твърдяха, че трябва - чрез сравняване на митологични теми, легенди, народни традиции, езици, литератури, да се открива по какъв начин социалните представи си приличат и изключват, сливат се едни в други или се разграничават... Всъщност това означава чрез индивидуалното да се търси общото за хората; за тяхното общуване чрез символи, за тяхната еднаквост на инстинкти, реализирана най-вече в културата. Тук парадигмата е ключ към Разбирането-обяснение на универсалността в човешката природа. Разбирането-обяснение, което е основна цел на труда, преминава и през проблематиката на текста и кода и по-точно запазването на първия и загубването на втория, но също така - многовариантността на текстове с един и същи код. Авторът