Можем ли да потърсим в блуса някаква обобщаваща метафора? Можем ли да припознаем в него ключ към разбирането на музикални явления, които въпреки своята изменчивост и разноречие пребивават в относително устойчив стилистически свят и спорят на различни нива с хегемониите на модерността? И защо да го правим, когато рационалният човек на модерното време е привързан сякаш по-скоро към кулата на тясно специализираното, фрагментарните познание?.. "Диалогичната музика" полемизира върху блуса като светоглед и като емблема на афроамериканската традиция - не само заради нейното широко културно-историческо въздействие, дало тласък на глобални звукови потоци през 20 век, но и за да разкрие особената роля на етно-музикалните различия в разтварянето на доминантните ценностни представи в контекста на модерността.