Диалозите на кармелитките

Продуктов номер: 20423
Изчерпана

Автор: Жорж Бернанос
Категория: Френска литература
Издателство: София С.А.
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548337243
144 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: френска
Преводач: София Ангелова

---

„Диалозите на кармелитките", не са роман, но се вписват прекрасно в романния свят на Бернанос. Той ги написва в Тунис през зимата на 1947-48 година. Завършва ръкописа в средата на март и същия ден е окончателно прикован на легло от болестта си. Духовното завещание на Бернанос, „Диалозите на кармелитките" първоначално представлява само диалози към филм. През 1947 г. Р. П. Брюкбергер замисля сценарий за филм по романа на Гертруд фон Ле Форт „Последната на ешафода", и моли Бернанос да напише диалозите. И така, двата източника на „Диалозите на кармелитките" са книгата на немската писателка и сценарият на Р. П. Брюкбергер, от своя страна вдъхновени от истински исторически случай, който ще припомним накратко. На 17 юли 1794 г., десет дни преди края на Терора, 16 кармелитки от Компиен, дали обет за мъченичество, биват осъдени на смърт от революционния Трибунал "за конрареволционни събрания, фанатична кореспонденция и съхраняване на мракобеснически писания". Същия ден те са гилотинирани в Париж. В това време сестра Мария на Въплъщението е изпратена по работа в Париж и се спасява. Впоследствие тя става летописец на Кармел, написвайки „Повествование", в което изобразява мъчениците. На 27 май 1906 г. е причислена (заедно с останалите) от папа Пий X към лика на блажените, но сигурно е щяла да бъде забравена, ако Гертруд фон Ле Форт и Р. П. Брюкбергер не се бяха заинтересували от трагичната й съдба. През 1931 г. Гертруд фон Ле Форт написва „Последната на ешафода" под формата на дълго писмо. В него тя изразява тревогата на епохата между двете войни, като съпоставя терора на Френската революция от 1794 г. с възхода на хитлеризма през 30-те години. В романа й присъстват основната завръзка, използвана от Брюкбергер и Бернанос, както и много от чертите на главните герои. Книгата има двойна перспектива: духовна, тъй като мъчителното безпокойство на Бланш може да се преодолее само чрез благодатта; и историческа, в чийто план младата кармелитка става символ на Франция, раздирана от революцията. Това е първоначалната литературна тема: млада монахиня, Която приема мъченичество, преодолявайки страха. През 1947 г. Брюкбергер решава да екранизира „Последната на ешафода". Той пише сценарий, при което разделя романа на части, прибавя персонажа на кавалера, премахва други образи и увеличава броя на сцените, свързани с революцията. Тъй като продуцентът настоява да има автор на диалозите, той се обръща към Бернанос с молба да напише диалозите за тази адаптация. За Бернанос предложеният сюжет съвпада с личния и литературния му опит. В темата за преодоляването на страха, за противопоставянето на мъчителното безпокойство и благодатта, за страха и спасението, той преоткрива собственото си разбиране за живота, своите въжделения, както и тези на героите си. Свързвайки своята работа над диалозите с делото си на романист, той поставя характерното мото към "Диалозите...". От романа на Ле Форт, Бернанос взима основните епизоди и главните персонажи, както и някои особености на героите. Но той безспорно променя гледната точка и темите. Съдбата на младата кармелитка Бланш вече не символизира съдбата на Франция, а на християнина, ангажиран с историята. Самата история става просто рамка на духовната драма. За Бернанос фундаменталната ценност е свръхестественият живот и това първенство на свръхестественото го подтиква да възприеме тройна субординация: на историята спрямо делото на спасението, на събитията спрямо психологическите реалии и на самата психология спрямо свръхестественото. След като са завършени през март 1948 г., три месеца и половина преди смъртта на Бернанос, „Диалозите..." са преценени като негодни за кино и са обречени на забрава. През 1949 г. Албер Беген намира ръкописа и го публикува в издателство Сеул. С цел да се улесни представянето, той разделя творбата на пет действия и поправя някои пропуски на Бернанос: избира заглавие, приписва отделни реплики на една или друга от сестрите и резюмира няколко сцени, в които няма диалози. Отхвърлени от киното, „Диалозите..." получават голям успех в театъра след благосклонен прием от страна на критиката. През 1951 г. те са поставени в театъра в Цюрих в превод на немски, а една година по-късно - в Париж. Във връзка с това възниква въпросът кому принадлежи авторското право върху Диалозите...". Брюкбергер и семейството на Бернанос се обръщат към Жулиен Грийн за арбитраж. В становището си от 25.11.1951 г. той заявява, че „духовното значение на творбата" принадлежи на Бернанос. Тогава афишът за пиесата е редактиран по следния начин: „Диалозите на кармелитките" от Жорж Бернанос, по романа на Гертруд фон Ле Форт и сценария на Р. П. Брюкбергер." През 1957 г. Франсис Пуленк написва по творбата на Бернанос опера*. Създадени за киното, „Диалозите..." в крайна сметка са филмирани през 1960 г. от Р. П. Брюкбергер и Филип Агостини под заглавието „Диалогът на кармелитките". Без да правим преценка на този филм, бихме предупреди читателя -макар филмът да използва за отправна точка темата, избрана от Гертруд фон Ле Форт, обогатена от Брюкбергер и след това от Бернанос, той запазва само отчасти великолепния текст на Бернанос, като използва сценарий, различен от първоначалния. Филмът променя перспективата и в дълбочина - в него няма доминиране на свръхестественото, а се разглеждат отношения, които обединяват историята, човека и обществото. Така, последното дело на Бернанос става последователно книга, театрална пиеса, опера и филм. Из бележките към френското издание