Дяволът

Продуктов номер: 11617
Изчерпана

Автор: Валери Стефанов
Категория: История на религиите | Литературна критика
Издателство: УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
248 страници
твърди корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Дяволът • Опити върху възмутителната история на злото ... „И тъй, обичай Господа, твоя Бог, и пази каквото е заповядал да пазиш — и наредбите му, и законите му, и заповедите му през всички дни." (Второзаконие, 11:1) Човекът като назначен пазител на Закона — през целия живот. Дяволът идва, за да предефинира смисъла на Закона и да оспори неговата функционалност. Регулацията е ненужна -твърди той. Институциите са користни. Законът е лъжовен. Дяволът е форма на преживяване и преодоляване на забраните. Той е фигура в една власт, установена върху баланса на пожелано, забранено и репресирано. Забраненото като наслада за нарушителя. Забраненото като наслада за наказващия. „ - Пусни ме да вляза! - Само ако след това те накажа." Литературната дяволиада Литературата не е останала встрани от общото вторачване в Господаря на мрака. В редица произведения е пресъздаден неговият образ, осмислени са функциите му в света, очертани са конфликтите му с човека. Онова, което със сигурност можем да обобщим още тук, е многостранността на дяволския образ, широкият диапазон на художествените му интерпретации. Дяволът е внушавал страх, но е предизвиквал и смях, ставал е обект на подигравки. Той е представян като похитител и погубител, но е възпявай и като трагичен бунтар, положил усилия да изведе човешкия род и ум към други нива на съществуването. Дяволът е отвъдно-непостижимата гледна точка, която любопитно наблюдава суетата на човека и глупостта на света. Дяволът е различното и немислимото, проекция на нашия трагичен порив за някакъв друг, различен от непосредно достъпния ни опит. Дяволът е персонаж от една култура на изненадата, на непредвидимото дебнене, изскачане и гонение. Живеем в свят на „Така е!" и „Това е!", но дяволът идва от световете на „Може би..." и „Дано../4. Литературните творби, подобно на белите камъчета. хвърляни от Хензел в известната приказка, очертават самата сложност на човешкото пребиваване сред силите на злото и в хоризонта на надеждата. Те ни казват, че пътят от страшната гора към спасителния дом преминава не просто през знаците на своевременната досетливост и хитрост, а през ситуации, в които се доказва постигнатата човешка зрялост. Разглеждаме литературата като едно от „местата", където се интензифицира дяволската матрица и се разгръщат антропологичните сюжети, вплетени в нея. Такава в най-общи линии е нашата задача. Задачата предполага да съставим една обща „граматика" на дявола - да се вгледаме в онези устойчиви черти и управляващи правила, на които се подчинява изграждането на дяволския образ. Необходимо е да подскажем и отместванията - онези културно-исторически вариации, които разширяват възможността да бъде мислено и описвано дяволското. И на трето място - да видим дявола като персонаж от една възможна история на Другото. От една възмутителна история на Злото и Чуждото. Опитваме се да направим всичко това чрез Лика, Речта и Договорите на дявола. Винаги се намира някой дявол, който да провокира идеята за смисленост на битието. Винаги се намира някой дявол, който да посегне към надеждата и да подрие стените на живота. Винаги се намира някой дявол, който да ни накара да мислим и пишем за него.