По стръмнините на творчеството Може би защото е разследващ журналист Румяна Емануилиду върви неотклонно по следите на историческото време. И не за да установява дати и събития – близкото минало не е забулено чак в такава тайна – а за да улови неговия дух. С тази цел се раждат монографиите за Люба Колчакова, Кирил Дончев, Петър Слабаков и новата и книга за Димитрина Савова, започнала артистичната си кариера от сцената на Бургаския драматичен театър. Шестте сезона в този колектив са мощен импулс в по-нататъшния път на Димитрина Савова. Около 100 роли – 60 в театъра и 40 в киното – такава е творческата равносметка на артистката днес, когато тя е вече на 80 години. В книгата тези цифри съвсем не са суха статистика. Нейната човешка съдба, разказана от Емануилиду, звучи като роман – интересен, увлекателен, който не фаворизира героинята, а внимателно и търпеливо изследва криволичещия, търсещия път на една харизматична личност. Талантът, с който пресъздава Майка Кураж от едноименната творба на Бертолд Брехт, я нарежда сред най-добрите изпълнителки на ролята в света. Зрителите я знаят като Бернарда Алба от „Домът на Бернарда Алба” на Лорка, като Султана от „Железният светилник” на Талев, помнят филмовите и роли в „Под игото”, „Шибил”, „Снаха”, „Боянският майстор”, „Милост за живите”, „Трини” и т.н. Преди да бъде отпечатана и преди да съм чела книгата, говорихме с Румяна за заглавието. На мен не ми се искаше една толкова българска артистка да се свързва с един японски символ. Но тя не се поколеба в избора си и то остана такова, каквото го беше намислила: „Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма”. После разбрах, че не е сбъркала. И не поради факта, че Д. Савова е пътешествала из Япония, а за нещо по-важно, което носи в душата си от детството. За читателите ще е интересно да узнаят какви спомени пазят за актрисата режисьори, театроведи и нейни колеги като Любен Гройс, Юлия Огнянова, Стефка Попиванова, Ицко Финци, Доси Досев, Петър Слабаков и още много творци от първия ешелон на филмовото и театрално изкуство на България. Калина Тельянова, Словото 04.11.2006