Разкази и приказки В отдавна запустялата дядова воденица на една греда под покрива като по чудо се били овардили пронитени дисаги. Какво му е чудното ли? Ами всякакъв народ шетба е шетал из нея - огнището е разравял, камъните воденични е преобръщал - имане да дири. И все по земята е ровичкал пустия му народ. Кой да вдигне взор нагоре? Кой да свали от гредата изнемощелите от очакване дисаги? Внукът - на него най му прилягало. Той се присегнал, бръкнал в тях. и в едната торба открил бивалици; в другата небивалици. Записаните с даскалски почерк раздумки на мливарите дъхтяли на просеник с препечена корица. Аз „вкусих" от него. И на други раздадох от това „имане"...