“Дневник за дневника” е своеобразен задочен диалог между нея и чичо й,
базиран на ученическите размисли и откровения, оставени от тогавашния курсант във Военноморското училище във Варна. Това е поглеждане в една друга плоскост към обвързване на чисто земното, социалното му битие с това на националните му възгледи.