Дъщеря ми беше на шест години и веднъж я попитаха: „Какво нрави баща ти?" А тя отговори: „Когато пише много бързо е химикалка, пише статия, а когато нищо не прави вижте гения на децата! - когато нищо не прави е молив в ръка. пише книга." Жан Д`ормесон Гавриил ръководеше невероятно ефективно тайните служби и специалните задачи. Често се повтаря, и не без основание, че Господ е вездесъщ. Най-вече благодарение на Гавриил. който с това си спечели сред Престолите и Господствата прозвището Габи 007. Той знае всичко за всичко. Като един Хермес на необятността. Фуше на невинността и благоволението. Канарис на вечността. Джеймс Бонд на служба при Господа, с ята херувими в ролята на Мънипени. Гавриил изигра решаваща роля за победата, попе относителна, тъй като войната завърши, и това всички го знаем, с един компромисен мир на силите на доброто над силите на злото. - Писна ми - рече Господ.- Имам нужда от теб. Неясна горчивина изпълни Гавриил. защото дълбоко в себе си помнеше прищявките на Всевишния, който но времето на Луцифер се бе отвърнал от него. Той бързо пропъди оскърблението от мислите си. - От какво ти писна? - попита Гавриил. - Писна ми от хората - каза Господ. Уморен от хората Господ - това си е истинско събитие... Из „Докладът на Гавриш" "Докладът на Гавриил" на члена на френската академия Жан Д`Ормесон е интелигентна и остроумна книга. Подобно на вече познатия на българската публика роман "История на скитника евреин", и тук Д`Ормесон изгражда сюжета върху пластове ерудиция и културни отпратки. Из “Литературен вестник”