Дона Флор и нейните двама съпрузи

Продуктов номер: 9762
Изчерпана

Автор: Жоржи Амаду
Категория: Латиноамериканска художествена литература
Издателство: Колибри
Състояние: Нова книга
611 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: бразилска
Преводач: Александър Керемидаров

---

Годината е 1943. Светът се гърчи в изпепеляващата агония на войната, но в Баиа е тъкмо време за карнавал. Но карнавалът не е само веселие, той неизменно взема и жертви, като например Вадиньо, съпруг на хубавата дона Флор, известна учителка по готварство. Вадиньо пада мъртъв от изтощение, танцувайки до смърт из спечените от жега улици, маскиран като баиянка. След погребението напатилата се от Вадиньо вдовица още не може да забрави как през сватбената им нощ той е предпочел рулетката и компанията на безпътните си приятели пред брачното ложе, как не се е весвал с дни, за да се отдава без мярка на плътски удоволствия и срамотии похождения. Но тя е принудена да признае също така, че по своему е бил чудесен и е обичал дълбоко съпругата си, дарявайки я с незабравими любовни нощи. Животът обаче трябва да продължи и дона Флор се омъжва повторно - този път за известен аптекар, любител на класическата музика, на реда, методичен и последователен във всичко, дори в секса, който практикува единствено в сряда и събота. Приятелките завиждат на дона Флор, задето си е намерила такъв другар в живота. Всичко върви по реда си, докато дона Флор не открива в леглото си призрака на Валдиньо, гол и готов да я прелъсти. От този ден нататък тя ще трябва да живее с двамата си съпрузи. Жоржи Амаду (1912-2001) е роден в бразилския щат Баиа, от който по-късно ще черпи ненаситно, пресъздавайки бразилската действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Като политически емигрант във Франция в края на 40-те години попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му. През 1958 г. с книгата си "Габриела, карамфил и канела" Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прославя завинаги и навред по света, издигайки бразилската литература като цяло до световните върхове. Амаду на португалски означава "любим", "обичан", и той наистина е един от любимите писатели на цели поколения. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, големият писател е най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес. Най-големият писател, когото познавам. А и най-забавният. Марио Варгас Льоса Превод от португалски - Александър Керемидаров В романа Дона Флор и нейните двама мъже постових пред себе си две задачи. Переди всичко да направя широка панорама на живота в съвременна Баия, картина на обичаите, нравите, условията и условностите, украсена с колорита на Салвадор, единствения от този род град, където са се смесили всички раси. В широката панорама на баиянския живот исках да запечатам всички характерни штрихи на бита, които сега постепенно изчезват с течение на времето: архитектура, фолклор, музика, кухня – изобщо всичко това, което в съвкупност отразява самия дух на народа, неговото своеобразие, неговата национална култура. Искаше ми се също така да предам особеностите на местния говор, отличаващ се с поетичност и изящество. Мисля, че именно бразилския колорит на романа (бразилски затова, че Баия – това е Бразилия) се явява една от причините на неговия успех не само в Бразилия, но и в други държави. Защото този роман е панорама на баиянския живот. Но не е само в това. Втората ми задача беше много по сложна и въобще не се свеждаше до опиасанието на историята за двата брака на дона Флор, макар че именно тази история дава на автора възможност да осмее дребната буржоазия, ограничеността на нейния мироглед, нейната неспособност към пълнокръвен живот, нейните нелепи и смешни предразсъдъци. Исках да покажа в този роман отдавна съществуващия контраст между живота на народа – тежък, страшен, наистина трагичен, който той изживява с мъжество, решимост, упоритост, истински героизъм, винаги вярвайки в по-доброто бъдеще, и нелепия, безполезен живот на дребната буржоазия. Достатъчно е да се замислите в съдържанието на народа, за да се убедите: във всички затруднения на дона Флор неизменно и помага народа в лицето на един или друг персонаж от книгата. Тази ограниченост на жизнените хоризонти, този почти пълен отказ от истинските ценности на живота, тази деградация на еснафщината показах през призмата на най-дълбокото, благородно и безсмъртно чувство – любовта. Исках също така да покажа, че в буржоазната среда това чувство се възприема едва ли не като престъпно и че в наше време само хората от народа умеят да обичат истински. За моя роман, както и за блазилския роман въобще, е характерна вярата в народа и неговата съдба. Както и други мои произведения, тази книга е за бъдещето и против миналото. Жоржи Амаду Романа за първи път е издаден 1966 г.