ЛУНА Оная се е закачила току-що във ъгъла на синия прозорец. Наднича в стаята ми - не нарочна и пълна с писъци догоре. Такава декемврийска, кръгла, студена, Вълча месечина – залепнала му е във ъгъла - сякаш от бяла, гнила глина току-що Господ я омесил и я поставил на небето, а тя се стича по прозореца в отблясъците на сърцето ми.