Drugata bulgarska literatura na HH vek: Kondika na Svetata Bachkovska stavropigialna obitel

Другата българска литература на ХХ век: Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител

Продуктов номер: 20103
Изчерпана

Автор: Змей Горянин
Категория: Нова българска литература /ХІХ - ХХв./
Издателство: Боян Пенев
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548712583
206 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска


Поредицата „Другата българска литература на XX век" осмисля най-доброто от художествената, документалната и критическата литература, която остана неприспособима към канона на социалистическия реализъм. Цензурирана, преследвана, неиздавана, непроучвана, днес тя възстановява отнетата ни памет за автентнзма на българския обществен живот. СЪДЪРЖАНИЕ: Змей Горянин и неговата „КОНДИКА ЗА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР“ Васил Балевски ДЯЛ ПЪРВИ Част първа ВО ВРЕМЕ ОНО Глава първа: Усилни години Глава втора: Пътникът Глава трета: Прозрението Глава четвърта: Делото Глава пета: Типикът Глава шеста: Благословението Глава седма: Първите години Глава осма: Продължителите Глава девета: Чудото Глава десета: Преди зората Част втора 1186–1396 Забежки към дял първи на книгата КОНДИКА ДЯЛ ВТОРИ Част първа ТЕЖКО И СТРАШНО ИГО АГАРЯНСКО Част втора ФАНАРИОТСКО ВРЕМЕ Част трета С НАМИ БОГ! ДЯЛ ТРЕТИ Част първа В ЛОНОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА СВЕТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА Глава първа: Последно изпитание Глава втора: Борбата Глава трета: В лоното на Светата Българска църква ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ Змей Горянин, „Кондика на Светата Бачковска Ставропигиална обител", Изд. център „Боян Пенев" Това е втора книга от новата поредица на Института за литература, Другата българска литература на XX век", основен инициатор на която е Вихрен Чернокожев. Историята на автора Змей Горянин (Светлозар Димитров) е отделно житие и страдание. Част от българското писателско общество между двете войни, съден и забраняван след 1944 г., намерил подслон в православната църква, Змей Горянин пише тази кондика или летопис в самия край на живота си през 1955 г. Предговорът е на Васил Балевски. Из „Литературен вестник”