Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце. Несбъднати души - ловци на дъждове! Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени тъй жадно се стремят към други светове -и пращат тънък лъх крилата им студени... За миг, за малък миг елате в моя мрак - във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна! Станете дъх и слово, станете звук и знак – вградени във нощта, в речта й непрогледна!