... А може би дори не е и бездна
самотната душа на мисълта,
там аз болезнено изчерпвам,
за да потърся в себе си вярата
към топлите очи на мойто детство,
към тихата печал на светлината,
която ме преследва като бедствие
от огъня по-страшно и водата,
и ако себе си към слънцето отворя,
крилата ми невидими горят,
а мисълта - един ранен прозорец,
е нагел от необитаем свят...