Душата ми е стон

Продуктов номер: 17098
Изчерпана

Автор: Петър Величков
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Персей
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548308014
224 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Любовта, изневярата и смъртта, мимолетността на отлитащия миг и ужасът да бъдеш девствен са основните мотиви в поезията на българските символисти. Те изпълват характерната за течението поетика с реални и земни чувства, придавайки им изненадваща необятност и фатална съдбовност. Книгата представя за пръв път българския символизъм в неговата разноликост – наред с христоматийните автори Траянов, Яворов, Дебелянов и Лилиев са включени и неизвестни на съвременния читател поети като рано загиналият Йосиф Башмуцки и класикът Йордан Йовков като поет символист, както и поетесите Екатерина Ненчева, Дора Дюстабанова и Яна Язова. Съставителството е дело на видния изследовател, критик и поет Петър Величков. Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата. Книгата е илюстрирана с графики в стил символизъм на сецесиона (арт нуво) от времето на "бел епок", на художници, защитаващи "изкуство за самото изкуство", една нова естетика, която прониква в дълбините на човешкото съзнание и го променя чрез красота, изящество и една по-фина и нежна чувственост. За корицата са използвани прекрасни творби на талантливата художничка Ралица Денчева. “Душата ми е стон. Антология на българския символизъм”, състав. Петър Величков, ИК “Персей”, С., 2009, цена 8 лв. Антологията е снабдена с предговор на проф. Симеон Хаджикосев, който общо взето се придържа към версията на “Хиперион” за началото и развитието на символизма, и съдържа представителните творби на основните български символисти, та дори и някои поети, които досега не са смятани за такива - напр. Йордан Йовков, Димитър Бабев, Екатерина Ненчева и др. Необяснима е обаче липсата на някои ключови текстове като “Песен на песента ми” на Яворов или “Легенда за разблудната царкиня” на Дебелянов; освен това би било добре такива антологии да се правят на по-добра хартия и с повече простор за дишане на стиховете. Из "Литературен вестник"