РИЦАР НА СЕНКИТЕ Иззад ъгъла в мрака изникваш и покоя вечерен рушиш. Без слова мойто име извикваш и със жива вода ме поиш. Сам се скиташ из нощште бели - нереален, тъй призрачно блед. Ято гарвани, в миг долетели ме повеждат в тъмата напред. Като клон, в тежка буря прекършен аз се боря с живота нелеп, но, мой рицар на сенките, свършен, невъзможен е пътят към теб. Под луната стоиш страшно-смешен, със катраненочерни коси, поглед дързък, загадъчен, грешен. Само ти можеш да ме спасиш.