В началото на 1992 г., когато еуфорията от политическите борби бе още в разгара си и народът живееше с надеждата за по-добри времена, у мене възникна идеята (предвид накърненото ми здраве и зрение) да опиша своя живот, свързан с много събития, случки и хора през десетилетията от 30-те години до днес. Като художник естествено се стремях да дам превес на художествения живот в страната с неговите видни представители, както и с творци от други страни, които с живота и произведенията си ми направиха особено впечатление, Планът на изложението ми отне доста време и мисли. Автобиографичния характер на книгата ме смущаваше заради опасност от увлечение в самоизтъкване или самохвалство и това бе причина да премълча много факти и истини. Възприех принципа да бъда обективен и честен във всичко, което пиша за събитията и хората. След тези уводни бележки изказвам голяма благодарност на писателя Найден Лазаров за добре извършената работа по редактирането на текста и на издателството за осъществяването на книгата, за да достигне до читателите в този престижен вид. Авторът