Няколко месеца преди смъртта си Витезслав Незвал запитал известния чешки поет Вилем Завада с кого от по-старото поколение поети би могъл да го сравни. "С Ярослав Връхлицки" - без колебание отговорил Завада. Незвал се замислил един миг и казал: "Това ме радва, това много ме радва." И наистина, сред плеядата големи чешки поети от по-ново време единствен Незвал с огромността и широтата на своя талант, с многообразието на темите си и с изключителната изобретателност на формата ярко се доближава до гения на Ярослав Връхлицки. И той като него е създал огромен брой книги (около сто), от които само стихотворните са 40, няколко романа и друга художествена проза, десетина драматични произведения, редица великолепни преводи от френската поезия (Рембо, Маларме, Бодлер), както и от Едгар По, студии, есета, киносценарии. Богато надарена личност, Незвал сам пишел музика към театралните си постановки, рисувал не по-зле от всеки добър художник и сам е илюстрирал някои свои стихосбирки. Той основно познавал стихосложенията на всички времена и народи, до съвършенство владеел формите на Вийоновите балади, на сонетите и източните газели, на италианските терцини и испанските канцони, пишел триолети, рондели, риторнели, рондо, мадригали, виланели, октави, станси и т.н. Григор Пенков