Едноминутни новели

Продуктов номер: 30489
Изчерпана

Автор: Ищван Йоркен
Категория: Унгарска литература
Издателство: Жанет 45
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789544918842
386 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2012 год.
Народност: унгарска
Преводач: Николай П. Бойков

---

Сравняван с Хармс и Брехт, Ищван Йоркен (1912–1979) е известен по света като писателя, вдъхнал нов живот на краткия разказ във враждебните условия на социалистическия лагер. Първата книга с “едноминутни новели” (жанр на късото, сюрреалистично, гротескно повествование, измислен и утвърден от Йоркен) предизвиква фурор през 60-те: “...литературен хит без прецедент – разказват съвременници, – хората наизустяваха тези миниатюри, за да впечатлят приятелите си...” Водните премеждия на корковата тапа Шандор Г. Хирт и челичените мълчаливци от Течьо; впрягът от трикраки кучета като аргумент в полза на на мечтите; надбягването с юристи и ритуалът по раздаване на хляба в концлагера; среднощните полети на пияния заварчик от моста Ержибет и пролетната закачливост на 57-годишния снежен човек Ференц Лист... Анекдоти, приказки, “минимитове”, objets trouvés, вицове, спомени – “едноминутките” на Йоркен са десетки, от объркващо смешни до объркващо тъжни, от болезнено реални до неконтролируемо абсурдни, публикувани на различни места през годините, преведени дори на есперанто. В този том се съдържа същинското им ядро: 170 текста, обединени в девет цикъла и съпътствани от две инструкции за ползване, едноминутна автобиография на писателя и предисловие за българските читатели от Жужа Радноти, неговата съпруга.


Едноминутните новели излизат за първи път самостоятелно под това заглавие през 1968 г. и се радват на небивал читателски интерес: още приживе на автора те претърпяват осем допълвани издания. “Преди дванайсетина години напуснах епическата проза и се опълчих против хегемонията на обяснителността – казва Йоркен в интервю за La Quinzaine littéraire, – но еволюцията ми протече крайно мудно: исках да се откъсна от епиката, но нямаше върху какво друго в унгарската традиция да стъпя... опитите за гротеска преди мен бяха откъслечни, несвързани помежду си... така че сам си прокарах път, но не без грешки и подхлъзвания.” Могъщите вътрешни напрежения в тези миниатюри, които авторът предпочита да разглежда като синтезирани новели, се дължат на умелото му боравене с противоположни категории: рационално и ирационално, сантимент и картезианска трезвост, философска дълбочина и добре прикрит патос под привидно банални теми. А съвкупността им дава най-добра представа за Йоркеновата идея за гротеска: “...гротеската разколебава окончателното, но не го замества с нещо друго валидно. Вместо точка поставя въпросителна и не приключва, не завършва, а отваря пътища, дава ход...”