Двете книги, на които ще обърнем внимание в този Коментар, разглеждат едно от най-трагичните събития в историята на избрания народ. Първата книга предлага на читателя картина на безгрижните юдеи в периода преди плена, когато те безсрамно се впускат в най-ужасяващите форми на идолопоклонство, като пренебрегват множеството предупреждения за предстоящо унищожение, дошли от техния сънародник Еремия, с което накрая си нанасят дълго отлаганата беда. Втората книга изявява до известна степен опустошението и агонията, които идват след божествения съд над греха на народа с падането на Ерусалим през 587 г. пр. Хр. Двете заедно формулират богословие на бедствието, съизмеримо с естеството на катастрофата, но със своето ударение върху завета от Синай те посочват също и пътя през страданието към духовното обновление. Множество археологически открития се оказват изключително ценни за правилното разчитане на този материал, а най-важните текстови проблеми са обсъдени в съответните раздели на коментара. Датировката е записана във вариант "605/4 г. пр. Хр.", понеже еврейската година не съвпада с периодизацията "януари-декември", с която борави западната култура. Бих желал да изразя своята благодарност към преп. Норман Грийн, заместник директор на McLaughlin Planetarium в Торонто, за неговото търпение и умения при редактирането на тази книга, както и на професор Д. Дж. Уайзман за ръководството на работата върху поредицата. Р. К. Харисон