Есенен човек

Продуктов номер: 22429
Изчерпана

Автор: Елена Иванова-Верховская
Категория: Руска литература
Издателство: Българска книжница
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543801664
80 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: руска
Преводач: Надя Попова, Нели Пигулева, Екатерина Йосифова

---

ОСЕННИЙ ЧЕЛОВЕК Осевший всхлип небес над илистым подворьем, деревьев забытье. Под пиками ветвей в поблекшее тряпье осенней мягкой хворью вползает, чуть дыша, озябший муравей. И все. Мы с ним вдвоем опять на этом свете. Он спрятался и спит, мой слабый свет ловя. На долгий снег земля в свидетели наметит, гряду продрогших туч, меня и муравья. Меж нами связь одна - мой крест над изголовьем. Я не хочу здесь быть, но я из этих мест. И я живу как есть, мешая мат с любовью, я тоже вроде бог, на восемь верст окрест. В осенней пелене ворочается ветер, сметая дальний свет давно погасших звезд. Всем хочется тепла. Но с каждым днем заметней чернеющий провал восьми бездонных верст. Там за окном всегда картофельное поле. Я не хочу здесь быть, но я его люблю. И я вношу мешки, и прячу их в подполье. Осенний человек - осеннему жилью. ЕСЕНЕН ЧОВЕК Небето се надвеси над тинестия двор, над сънните дървета. Изхлипа и замлъкна. През есенната шума под клонестия бор задъхана от студ там мравка се промъква. И ето, на света останали сме двете. Тя, скрита, спи във мойто отражение. Земята пред снега посочва си свидетели: премръзналия облак, мравката и мене. Едно ни свързва - да, това е моят кръст. Не искам да съм тук, но тукашна съм, местна. Живея както знам - с любов и вдигнат пръст. И нещо като Бог съм на моите осем версти. А вятърът във шумата върти се, омотава се, далечните звезди помел от небосвода. Той топлинка жадува. А все по-видим става на моите осем версти провалът безподобен. Навън - поле картофено. Безкрайно и завинаги. Не искам да съм тук, но го обичам, знам. Нагърбвам се с чувалите и ги отнасям в избата. Аз - есенен човек със есенна съдба.