ПРОМЯНА
Тогава ми каза
в мене се разклонява дърво
и щом листата му в дъжда зашумят
безпомощна плача
тогава ми каза
в мене се разклонява дърво
в което гнездят пъстри птици
и щом есента в топлите страни ги примами
треперя от безпокойство
тогава ми каза
в мене се разклонява дърво
което все някога ще ме погуби
вече лека-полека и сърцето ми се вдървява
и вместо нозе имам само корени
и мога да галя единствено с клонки
но скъпи ти не бива да го допускаш
тогава аз те обичах
както неопитен градинар чака богата реколта
длани твоето безпокойство успокоявах
с дъх горещ подсушавах плача ти
и от косите ти изресвах листата
когато сега те целувам
защо на устните си усещам
горчивия вкус на диви плодове?