Естетика на модерното изкуство

Продуктов номер: 16577
Изчерпана

Автор: Димитър Аврамов
Категория: Естетика, теоретична и приложна | Изкуство - други
Издателство: Кибеа
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789544744731
550 страници
твърди корици
Първо издание: второ издание, 2008
Народност: българска

---

Книгата е номинирана за Национална награда „Христо Г. Данов” 2009 в раздел „Хуманитаристика” Напусналият ни неотдавна проф.дфн Димитър Аврамов е сред най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици. Един от най-значимите му трудове е пространното изследване „Естетика на модерното изкуство”. Второто разширено издание е допълнено от автора със студията "Българското изкуство и модернизмът”. В нея авторът споделя за изворите на своето вдъхновение: "...Аз обичах модерното изкуство. Живеейки в една деспотична обществена система с желязно регламентирана култура, обичах свободата, която то носи и символизира. Съзнавах рисковете му и деструктивните сили, заложени в него, но дори и те ме привличаха по особен начин, както привличат опасностите при всяко приключение, при всеки поход към непознатото. ...Работата ми над "Естетика на модерното изкуство" от чисто психологическо гледище се превърна за мен в безценна духовна компенсация – тя ми връщаше в значителна степен онова, което действителността ми бе отнела. Връщаше го тайно, конспиративно. Докато работех в почти пълна изолация, в благословена самота, аз се откъсвах от сивотата и посредствеността – общувах с първокласни умове, световни гении и дръзки новатори; обитавах европейско културно пространство с неговите необятни хоризонти; докосвах се до проблеми, чиято мащабност и глъбина ме плашеха, но и неудържимо привличаха; някои от тях – глобални проблеми на нашата модерна цивилизация." При бърз преглед историята на модерното изкуство оставя впечатление за противоречиво и несвързано многообразие на индивидуални търсения, направления и школи. В шеметната смяна на стилове се раждат множество художествени течения, просъществували само за кратко време, макар и да са обещавали трайна реформа в изкуството. Приносът на проф. Аврамов е в умението му да премине от отделното явление към същността на обекта, за да очертае мрежа от вътрешни зависимости, които превръщат хаотичната видимост в органична цялост. Свързващият принцип – именно това е естетиката на модерното изкуство. Тук тя е представена като съвкупността от идеи, които го движат, отношението му към действителността, природата и живота, морала и науката, възгледите му за смисъла на изкуството, за целите и задачите му, за мисията на твореца, за сюжета, съдържанието и формата. В тази монография работата на теоретика на изкуството се допълва от вижданията на историка, а понякога дори и от преценките на художествения критик. Така явлението „модерно изкуство”, с времеви граници от средата на ХIХ век до 30-те години на ХХ век, е обхванато в цялата му необикновена сложност и противоречивост, разкрит е в дълбочина неговият вътрешен смисъл, обогатил художествените търсения на съвременността. Димитър Аврамов, „Естетика на модерното изкуство", ИК „Кибеа", С, 2009 Това е второто издание на тази настолна за цели поколения книга, което проф. Аврамов не доживя. Тя звучеше буквално уникално в комунистическото безвремие, защото показваше и доказваше съвсем директно колко ограничени са всички заклеймявания на модерното изкуство, а индиректно и колко ограничен е тъй нареченият соцреализъм. Едно модерно издание с добре подбрани и отпечатани илкютрации и с една привнесена нова глава за българския модернизъм, обясняваща впрочем и причините за самото написване на тази естетика, първата от които гласи: „аз обичах модерното изкуство". Из „Литературен вестник, 2008/брой 41-42”