Книгата е резултат от провеждани вече 30 години теренни изследвания, осигуряващи първокачествена информация. В над 200 страници, от които 60 са с цветни илюстрации, прозира духовната и материалната култура на къзълбашите през последните 300 години. Авторът твърди, че те честват задължително много празници, но сред тях непременно са Гергьовден и Димитровден, както го правят от столетия и българите. Да припомним, че тези два големи празници рамкират във времето началото и края на селскостопанската година. Курбан, хоро и празнични носии; обредни огньове (например, 7 за Великден), театрализация и маскирания; култови оброчища, светена вода и гергьовски люлки…Всичко това са думи от тесния речник на къзълбашите, защото са в оборот, за да обслужват живота им. Като самобитна определят културата на къзълбашите хората от научния свят, разбира се, чрез методите на етнологията или, както вече я наричат, културната антропология. Впрочем, „Йордан Касабов е 150-ят учен по света, който „работи” по темата за къзълбашите, но има шанс да остане в историята и и нъуката с книгите си за тях”, твърди арабистът Огнян Георгиев от „Държавен архив-Силистра”.