Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години

Продуктов номер: 7122
Изчерпана

Автор: Израел Шахак
Категория: История на религиите
Издателство: Огледало
Състояние: Нова книга
191 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: израелска
Преводач: Георги Ифандиев

---

Предговор от ГОР ВИДАЛ "Някъде в края на 50-те години (на XX век, б. пр.), влезлият в устите на световните клюкари историк-любител Джон Ф. Кенеди ми сподели как през 1948 г. Хари С. Труман (президент на САЩ от 1945 до 1953 г., евреин, второто му име е Соломон, б. р.) бил съвсем изоставен от всички, когато се кандидатирал за президент (за първи път става държавен глава в качеството си на вицепрезидент след смъртта на Франклин Делано Рузвелт, б. р). Тогава някакъв американски ционист му доставил 2 милиона долара на ръка. Връчил му ги, затворени в куфарче във влака, с който обикалял страната по време на предизборната кампания. "Затова нашето признаване на Израел забърза толкова." Тъй като нито Джек (така приятелите наричали Джон Кенеди, б. р.), нито аз бяхме антисемити (за разлика от баща му и моя дядо), приехме случката като още един забавен разказ за Труман и безоблачната корупция в американската политика." (Авторът греши - бащата на Джон Кенеди -Джоузеф, също не бил "антисемит", след като се оженил за еврейката Роза Фитджерълд, т.е. убитият президент е бил полуевреин, б. р.) За нещастие избързалото признаване на Израел като държава доведе до четиридесет и пет години убийствен безпорядък и до ликвидирането на онова, което пътуващите ми приятели ционисти мислеха, че ще бъде една плуралистична държава - родна стряха за нейното коренно население от палестинци, християни и евреи, както и бъдещ дом за мирните европейски и американски еврейски имигранти, дори за онези, които се преструваха, че вярват, че великият посредник в небесата им е дал за вечни времена земите на Юдея и Самария. Тъй като мнозина от имигрантите бяха добри социалисти в Европа, ние приехме, че те няма да позволят новата държава да се превърне в една теокрация и че местното население - палестинците, щяха до могат да живеят с тях като равни. Не такива се оказаха намеренията им. Няма да изброявам войните и тревогите в този нещастен регион. Но ще кажа, че прибързаното и необмисленото изобретяване на Израел отрови политическия и интелектуалния живот в САЩ, невероятния покровител на Израел. Невероятен, понеже нито едно друго малцинство в американската история не е завличало толкова много парични средства от американските данъкоплатци с цел да ги инвестира в "отечеството" си. Това е все едно американският данъкоплатец да бе заставен да подкрепи папата, да завладее отново папската държава само защото една трета от народа ни са римокатолици. Само да бе направен подобен опит и щеше да се чуе огромен тътен, а Конгресът щеше да каже "не". Ала едно религиозно малцинство от по-малко от два процента си напазарува или заплаши седемдесет сенатора (необходимите две трети, за да преодолее едно нежелано президентско вето), докато се радваше на поддръжката на медиите. В известен смисъл аз приветствам начина, по който израелското лоби си свърши работата, като се увери, че милиарди долари, година след година, ще отиват, за да направят Израел "крепостна стена срещу комунизма". В действителност нито СССР, нито комунизмът някога имаха някакво съществено присъствие в региона. Онова, което Америка успя да свърши, бе да обърне срещу себе си някога приятелски настроените араби. Междувременно неверните сведения за онова, което става в Близкия изток, неимоверно се увеличиха, а основна жертва на тези крещящи лъжи, като оставим настрана американските данъкоплатци, е американското еврейство, тъй като то е постоянно залъгвано от професионални терористи като Бегин и Шамир. Още по-лошо, с някои уважавани изключения еврейско-американските интелектуалци загърбиха либерализма заради серия от влудяващи съюзи с християнската (антисемитска) десница и със свързания с Пентагона промишлен комплекс. През 1985 г. един от тях написа разлигавено, че когато евреите се появиха на американската сцена, "завариха либералното мнение и либералните политици, съчувстващи на техните стремежи, по-чувствителни към еврейските интереси, но ето че сега е в интерес на евреите да правят съюз с протестантските фундаменталисти, защото в края на краищата "има ли някакъв смисъл от евреи, които догматично и лицемерно се придържат към техните вчерашни мнения?" В този пункт американската левица се раздели и онези от нас, които критикуваха нашите едновремешни еврейски съюзници заради погрешния им опортюнизъм, бяха незабавно възнаградени с ритуалния епитет "антисемити" или "самомразещи се евреи". За щастие гласът на разума е жив и е добре както в Израел, така и на други места. Израел Шахак от Йерусалим никога не престава да анализира не само мрачната политика на Израел днес, но и самия Талмуд, и ефекта от останалите равински традиции върху малката държава, която дясно ориентираният равинат възнамерява да превърне в теокрация само за евреите. Чета Шахак от години. Той има сатиричен поглед към безпорядъка, който може да бъде открит във всяка религия, опитваща се да рационализира ирационалното (да превърне нелогичното в логично, б.р.). Той има острия поглед на учения към противоречията в текстовете. Удоволствие е, когато той чете и разяснява най-мразещия неверниците д-р Маймонид. Излишно е да се споменава, че израелските власти не одобряват Шахак. Но няма какво толкова да се прави с един пенсиониран професор по химия, който е роден през 1933 г. във Варшава и е прекарал детството си в концентрационния лагер в Белзен. През 1945 г. той пристигна в Израел, служи в Израелската армия и не стана марксист в годините, когато това бе модерно. Той бе и продължава да е (Гор Видал е написал предговора доста преди смъртта на автора на 2 юли 2001 г., б. р.) хуманист, който се отвращава от империализма, независимо дали е в името на Бога на Авраам или на Джордж Буш. По същия начин, с голяма духовитост и познание, той се опълчва на тоталитарните напъни в юдаизма. Като високопросветения Томас Пейн (Thomas Раinе) Шахак илюстрира перспективата пред нас, както и продължителната история зад гърба ни, и така продължава да спори, година след година. Онези, които се нуждаят от него, със сигурност ще станат по-мъдри и, смея да кажа - по-добри. Той е най-последният, ако не последният изобщо, от великите пророци. Гор Видал Какви са еврейските вярвания по въпросите на сексуалността. Шахак пише: "Половият акт между омъжена еврейка и който и да е мъж, освен собствения и, е важно престъпление от страна и на двете страни и един от най-тежките грехове. Положението на жената от неверниците е много различно. Халака предполага, че всички неверници са напълно объркани, смесени с животните, а стихът "чиято плът е плътта на магаретата и чието излияние (семенно) е като това на конете" се отнася за тях. Независимо от това, концепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница; Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина... "Талмудската енциклопедия" казва: Онзи, който познае плътски съпругата на неверник, не подлежи на смъртно наказание, защото е писано: "жената на ближния ти, а не на чужденеца... и независимо, че омъжената неверница е забранена за неверника, евреинът е освободен от тази забрана." Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен, тъкмо обратното. Но основното наказание се налага на жената от неверниците. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина: "Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома или е омъжена и дори ако е невръстна само на девет години и един ден, понеже той се е сношил преднамерено с нея, тя трябва да бъде убита, тъй както става с един звяр, понеже чрез нея един евреин си навлича беда." Прекомерното отношение на Талмуда към проблемите на парите и собствеността отразява това на евреите. И професор Шахак предлага поредица от каращите косата да настръхва примери на еврейски вярвания по темата, както и начина, по който се прави разлика между имуществото на евреите и неверниците, между сделките на един евреин с друг и на евреин с неверник. Два от тези примера са достатъчни тук: Ако евреин се натъкне на имущество, чиито предполагаем собственик е евреин, намерилият го има изключителното удоволствие да направи положително усилие и върне откритото, като го обяви публично. В контраст на това Талмудът и всички ранни равински капацитети не само не разрешават на евреина, намерил съответен предмет, изгубен от неверник, да го върне, а всъщност му забраняват да стори такова нещо...