Евреите и българската градска култура

Продуктов номер: 8747
Изчерпана

Автор: Анна Рошковска | Саша Лозанова
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Графика-19
Състояние: Нова книга
164 страници
твърди корици
Първо издание: 1998
Народност: българска

---

Особен акцент в настоящата книга е ролята на евреите във формирането и развитието на възрожденската градска култура - жилищна и култова архитектура, организация и естетика на бита, модерни образователни и просветни форми. Ритуалите и свързаните с тях предмети авторите разглеждат в контекста на многовековната историческа и художествена традиция на евреите. Проследява се произходът, анализира се символиката на използваните изразни средства в ансамбъла на култовата предметност. Различни и допълващи се в научните си подходи и интерпретации, авторите търсят органичното единство в изследването в идеята за значимостта на присъствието на евреите по българските земи. Налага се убеждението от необходимостта да се изучи проблемът за приобщеността на евреите към общобалканските исторически процеси вследствие на многодетните плодотворни взаимовлияния между българската и еврейската духовна и материална култура. Освен че третира неизследвана област в научната ни литература, книгата провокира не само специалистите историци, евреисти и изкуствоведи. Тя дискретно ни кара да се запитаме: Умеем ли да живеем заедно в разбирателство и взаимна толерантност? Постигнали ли сме прозрението, че респектът към другостта поражда най-добрата атмосфера за съзидание? Съхраняваме ли паметниците на материалната култура, създадени от предците ни за чест, добро и красота - размисли за всеки на прага на третото хилядолетие. Според Сенека робството държи малцина, мнозина се държат за него. Българи и евреи споделят общ период в историческата си съдба - време на прозрение, че свободата е единственото възможно състояние на творящия дух. XVIII, XIX век бележат епохата на Българското възраждане, на формиране на ново историческо съзнание, национално самочувствие и идентичност. Вечни ценности като език, история, традиции, религия се осмислят в духа на европейските културни достижения. Значителен е приносът на установилите се по българските земи евреи от сефарадската преселническа вълна през 1492 г. в процеса на приобщаване на българите към образците на европейската цивилизация. Носители на богата култура и духовна енергия, евреите стават мярка за българите, устремени към ново качество на живот. За авторите Анна Антонова Рошковска е родена в София през 1937 г. Завършила е Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" - София - 1960 г. Доктор на изкуствознанието, в момента ст. н. с. в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките. Обект на изследвания - културните движения на Балканите в периода XV - XIX в. в посока Европа - Балканите, Изток - Балканите и формиране характеристиките на българската национална художествена култура; изкуството от епохата на Българското национално възраждане; междуетническите връзки в културата на населението по българските земи във вековете на Османското робство. Издадени книги: Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. С, СБХ, 1982; Стенописен орнамент. С, БАН, 1985 (в съавторство с Л. Мавродинова); Възрожденското изкуство и православието. С, 1985; Български възрожденски печати. С, Септември, 1982; Българска възрожденска глиптика. С, Седем дни, 1993 и др. Автор е на над 350 студии и научни статии, публикувани у нас и в чужбина. Саша Симеонова Лозанова е родена в София през 1951 г. Завършила е Историческия факултет на Московския държавен университет "М. Ломоносов" - катедра "История на изкуството" - 1974 г. Защитила е кандидатска дисертация, работила е като научен сътрудник в Института за изкуствознание, а в момента в Института за фолклор при Българската академия на науките. Разработва проблемите: фолклор - съвременно декоративноприложно изкуство, материалното художествено наследство по българските земи - късно Средновековие, Възраждане, еврейска материална култура и изкуство, творчеството на българските художници-евреи. Има над 70 научни публикации.