Книгата "Езиковата личност Васил Левски" на Маргарита Василева Симеонова е продължение и заключителна част на предходните монографии на авторката, посрещнати с редица положителни отзиви: "Езикът на Васил Левски" (Издателска къща "Труд", 2002), получила най-високата награда на Съюза на учените в България в Конкурса за високи научни постижения (2003) и "Речник на езика на Васил Левски" (Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2003). Изданието е първото лингвокултурологично изследване в българската езиковедска литература, посветено на реално живяла личност, и е естествено допълнение към описанието на езика и личността на Апостола, чрез което добиваме пълна представа за идиолекта на една българска героична личност от третата четвърт на XIX век — динамична и бурна епоха на националноосвободителните борби, стремеж за свободно самоопределение, жажда на българите към просвета и култура, формиране на нови идеали, борба за национална държава. Първата част е ново изследване, втората и третата част са написани въз основа на предишни проучвания, но тук са разгледани в светлината на лингвокултурологията. Авторката Маргарита Симеонова разкрива езиковата личност Васил Левски чрез изследване на протоколите от съдебния процес (1872—1873 г.) срещу него и революционната организация, както и текстовете, достигнали до нас, от документалното наследство от Апостола. Освен това, въз основа на езиковите данни, се докосват проблеми на българската история и народопсихология, като например въпросите за образоваността на Васил Левски, за неговото "религиозно светоусещане", за масонската версия за делото му и др. Въз основа на новата интердисциплинарна наука лингвокултурология, възникнала върху допирната точка между лингвистиката и културологията, се прави описание на езиковата личност Васил Левски. Книгата е предназначена за филолози, научни работници, студенти. Освен това тя може да бъде полезна и за широк кръг от читатели, които се интересуват от проблемите на научното осмисляне на документалното наследство от Васил Левски.