Философия, култура и политика в Късната Античност • Случаят на Синезий от Кирена

Продуктов номер: 6364
Изчерпана

Автор: Димитър Й. Димитров
Категория: Антична философия
Издателство: Фабер
Състояние: Нова книга
270 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

Популярността на Синезий в средновековна Византия се дължи най-вече на изискания стил на неговите съчинения, и особено на писмата му, които са четени и вземани за пример наред с тези на Либаний и Юлиан. Свидетелствата за него като личност и за мястото му в религиозно-философската традиция на своето време обаче са малко. Според Иоан Мосх Синезий е философ, но и дълбоко вярващ православен християнин, който дори убеждава образован езичник, някой си Евагрий, да приеме посланията на Христовата вяра, за да се спаси. За църковния историк Евагрий Синезий е забележителен философ и достоен за уважение човек, който приел светото кръщение при заемането на епископската катедра на Птолемаида. Но той ще да е станал православен християнин, продължава Евагрий, доколкото Божията благодат не оставя никое дело незавършено. Глава Първа СИНЕЗИЙ ОТ КИРЕНА И НЕГОВОТО МЯСТО В КУЛТУРНАТА СРЕДА НА IV И V ВЕК: ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФСКА ТРАДИЦИЯ Личността на Синезий от Кирена е разглеждана традиционно като отражение на сложното и противоречиво време, в което живее. Обикновено изследователите подчертават примера, който Синезий дава за това, как различни, дори противостоящи си религиозни и културни възгледи, могат да съжителстват в една личност. На фона на един късноантичен (респективно ранновизантийски) свят, разглеждан най-често като време на остри религиозни борби и противоречия между настъпващото християнство и отмиращото езичество и на социални проблеми, които бележат края на античността и налагането на нови тенденции и модели в политическото и социално-икономическо развитие, личността на Синезий заема особено място - поставянето му в някакъв калъп се оказва трудно за историците, философите и богословите, които се заемат от един или друг ъгъл да изследват неговото творчество и мястото му в интелектуалния и политически живот на родната Киренайка и на Източната империя като цяло. Интересът към Синезий е белязан от две особености. От една страна, прави впечатление наличието на твърде противоречиви мнения, които варират между принципното приемане или отричане на християнската му принадлежност или на заслугите му към неоплатоническата философия. Значителни различия има дори в психологическите портрети, създадени от един или друг изследовател. От друга страна, въпреки наличието на немалък брой издания на неговите съчинения, а също и на редица монографии и статии, като цяло литературата за Синезий е много по-скромна по обем (а и като научни постижения) в сравнение с други личности, някои от тях - негови съвременници. Много повече е писано за Августин, Амброзий, кападокийските Отци, от една страна, и от друга - за Порфирий, Юлиан или Либаний. Като че ли "противоречивият" и "сложен" характер на личността на Синезий не само привлича, но и в по-голяма степен отблъсква изследователите. Творчеството му също остава недооценено - сериозните исторически, философски и богословски анализи са малко. Обикновено се набляга на куриозността на случая "Синезий", който става епископ, бидейки елин до мозъка на костите си, бидейки далеч от ортодоксалното християнство, та дори от Христовото послание въобще. Целта на настоящето изследване ще бъде да се излезе извън рамките на куриозността и да бъде поставен Синезий като личност, като автор, философ, ритор и епископ в контекста на своето време, във вихъра на определени политически събития и в духа на една определена интелектуална традиция.