В книгата се прави разгърнат анализ на професионалното философстване от епохата на тоталитаризма и посттоталитарното време. Той стъпва върху понятието „философска публичност”, разбирано като общ знаменател на всички фактори от социокултурен вид в живота на философите и представляващо не идеалния компонент във философската култура. Направените наблюдения и изводи биха могли да изиграят роля на въведение в историята на българската философска култура от тоталитарната и посттоталитарната епоха. Книгата може да представлява интерес за всички, които се интересуват от развитието на българската философска култура през втората половина на ХХ и началото на ХХI век.