Философският Ерос • Големите текстове на платоническата любов ... С устрем цял живот към най-възвишената бездна, сами се надминаваме в немислимата любовна висота. Рюисбрьок Антологията включва двадесет и четири текста в период от двадесет и четири века. Ерос, означава битийното задържане на всичко в заедността, окръгляване на битието в най-съвършената му форма, противопоставяща се на хаотичната пръснатост на небитието. В християнството акцентът е преместен върху Божията любов към хората, тъй като Бог вече не е безстрстното неоплатоническо Единно и тъкмо заради преизобилието на любовта в Себе Си отдава тази любов като дар. Определението „платонически” текстове е до голяма степен условно, тъй като не всички автори са коментатори на Платоновите диалози. Обединяването е по-скоро в духа на една метафизика на любовта, която съединява автори като Плотин, Григорий Нисийски, Максим Изповедник, Бернар от Клерво, Бонавентура, Майстер Екхарт, Николай Кузански, Г. Лайбниц, Й. Фихте, Г. Хегел, П. Флоренски, Г.Марсел, Е. Левинас и др.