Тази книга е написана в памет на полковник Георги Дреников, един родолюбив българин, радетел за благото и просперитета на Родината си, наследил борбения стоически дух на прадедите си, чиито родоначалник е последният владетел на Велбъжд (Кюстендил) до падането му под турско робство през есента на 1431 г. - деспот Константин Драгаш, потомък на търновския болярин Добромир Хриз и на византийската княгиня Ана (Мария) Комнина. Георги Дреников е известен в миналото офицер, авиатор и спортист, основоположник на безмоторното летене у нас, носител на първия за България бронзов медал от олимпиадата в Берлин през 1936 г., последен командир на Въздушните на Негово Величество войски - до октомври 1944 г. Военната му кариера започва веднага след завършване на Военното училище, като доброволец-участник в боевете при р. Драва през Първата световна война. Автор на книгата е по-малкият син на Георги Дреников, Иван Дреников, който през 1936 г. напуска България, живее и учи в Париж, а по-късно се установява и работи в Каракас, Венецуела. По-големият син на Георги Дреников, д-р Кирил Дреников, завършва право в Софийския университет, емигрира във Франция, където получава докторската си степен, работи в Международния съд. През 1978 г. заедно с брат си Иван създават Института за балкански изследвания със седалище в Брюксел, Белгия и събират богат исторически архив за България - документи, книги, предмети, археологически ценности. В момента документалните фондове и библиотеката на този Институт са депозирани и се съхраняват в Института "Хувър" на Университета в Станфорд, Калифорния, САЩ и се считат за най-голямата колекция за България извън страната.