Гибел – историята на една смъртна присъда

Продуктов номер: 19143
Изчерпана

Автор: Александър Попов
Категория: Българска съвременна проза | Български мемоари и биографии
Издателство: Литературен форум
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789547400405
128 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Историята на книгата започва през 1990 г., когато като депутат в Седмото Велико народно събрание д-р Александър Попов изслушва в приемната си молбата на Трендафил и Стоянка Делкови от Велинград. Техният син Живко Делков е обвинен за двойното убийство през лятото на 1984 г. в местността Цигов чарк на полковник Нико Бобев, преподавател във Военното артилерийско училище в Шумен и съпругата му Тодорка Бобева. 24-годишният Живко Делков прави пълни самопризнания и след съдебен процес получава най-тежката присъда - смърт чрез разстрел. За екзекуцията на сина си родителите научават от съобщение във вестник “Труд” на 29 май 1986 г. Почернените майка и баща знаят, че никой не би могъл да върне живота на техния син, но държат да възстановят честта на семейството, защото не приемат аргументите на обвинението за достоверни и са убедени, че синът им не е виновен, а истинският убиец се разхожда на свобода. В демократичните времена случаят няколко пъти попада на страниците на различни вестници. Известни юристи като адвокат Рени Цанова и прокурора Борислав Йотов изразяват мнение, че присъдата е незаконосъобразна. Д-р Попов посвещава много години и усилия на казуса “Живко Делков”. Не успява да се пребори с българската съдебна система и с бездушието на правници, някои от които се афишират като демократи. Но успява да напише и издаде книгата “Гибел” като документално свидетелство за две епохи - тази преди и тази след 1989 г. Личният си ангажимент д-р Попов описва така: “Пристъпих към проучването и анализа на този съдебен казус, воден от чувството си за справедливост и законност. Но и с предчувствието, че той може да ми разкрие бездна от равнодушие, лицемерие, подлост и жестокост, която би подкопала вярата ми в човека. На моменти бях готов да се откажа от начинанието. Но скоро разбрах, че в личната драма на този рано прекършен живот са замесени толкова много и различни хора, че в нея се оглежда драмата на българското общество по време на тоталитарния комунистически режим. А тя трябва да бъде осветлена, осмислена и съпреживяна”. “Гибел” проследява живота на Живко Делков и семейството му, съдбоносните събития на датата на убийството 25 юли 1985 г., разкрива в подробности и детайли наказателния процес срещу него, изважда на бял свят писмата, които обвиняемият пише от затвора до родителите си, цитира съдебнопсхиатрични експертизи и документи, показания на свидетели, думи на обвинители и защитници. Като лекар авторът задълбочава психологическия анализ на личността на Живко Делчев и търси отговор на големия въпрос - вменяем или невменяем. “В процеса пледират и двамата обществени защитници на жертвите, но обществен защитник на подсъдимия няма. Предназначението на тази книга е и да запълни празнината.”, пише авторът. Но книгата има и друго предназначение, тя отива отвъд криминалния разказ за едно убийство и отвъд личната история и драма на Живко Делчев и семейството му. Д-р Попов изважда на показ механизмите на тоталитарната съдебна система, надзиравана от Държавна сигурност. Не спестява, че самият той е молил депутати и съмишленици от СДС да проучат делото, но те не го правят, увлечени в битки за кариера и власт. Показва как днес работи българската прокуратура, която отказва всички молби за подновяване на делото. Според д-р Попов причините за поведението на прокуратурата може да са две: идейно-политическа обвързаност с Живковия режим, в отделни случай и кадрова с ДС и професионална зависимост от лица, заемащи високи постове в съдебната система или държавното управление, пряко или косвено замесени в този процес. Изводът на автора звучи като присъда над днешното българско правосъдие: “Ако случаят “Живко Делков” илюстрира ярко механизма на тоталитарното правораздаване, практиката на днешната българска прокуратура е показателна за язвите на т.нар. демократичен преход. Не е скъсана пъпната връв с тоталитарното минало. Съветват ни да гледаме напред и да го загърбим. Но то не е отминало. То е в нас и ние сме в него”. “Гибел” поставя и въпроса за смъртното наказание. За системата, която с идеята за “превъзпитание и лична превенция” осъжда един млад човек на разстрел. За физическото, но и за моралното, духовно убийство в случаите, когато злостна клевета съсипва човешки животи. Осмата си поред книга д-р Александър Попов завършва с резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г., която подчертава значението на поддържането на спомените за миналото живи, тъй като не може да има помирение без истина и памет. В търсене на истината е разказана и тази история на една смъртна присъда. Поуката от нея извежда самият автор: “Няма да върнем погубения млад живот. Но загубим ли вяра в Истината и Справедливостта, губим всичко, зарад което си струва да живее един човек. И един народ...”. Елена Баева