Два прочути романа на един от най-големите представители на литературата на Скандинавския север, на Европа, а и на света - норвежеца Кнут Хамсун (1859-1952), които представят творчеството му откъм неговите най-силни страни. „Глад" (1890) е не само извънредно успешен дебют на своя млад автор, но и едно от първите произведения на европейската литература, в което се въвежда не-герой, без име/ без шанс и дори без инстинкт 3а оцеляване, чието състояние на отчужденост дори от самия себе си е метафоричен израз на изолацията на модерния индивид - социална, комуникативна, личностна. „Виктория" (1898) е лирична повест, посветена на любовта и на страданието като синоним на копнежа по нея, на светлината, с която нейният незагасващ пламък озарява живота.