Познато ми е всичко, казвам ти. Това събуждане зад пребледнялото стъкло, като свестяването от припадък. Недоумението в първата минута, когато гледайки със страх и тъпа болка зад очите, питаш: кой е този и коя е тя, каква е тази шия в свивката на лакътя ми и какъв е този град навън? – когато ти се иска да пълзиш обратно във тунела с вкус и цвят на плътност – но все не стигам до обратната страна, а пък дотука всичко ми е ясно.Втръсна ми. Виктор Пасков