Зад рижи стърнища догарят последните летни лъчи и сънните стрехи притварят след слънцето топли очи. Денят си отива. От къра се нижат коли и стада и къпят се в пурпур бакърен далечни кории, бърда. След рой на светулки се носи лек мирис на ръж, на овес и птици, треви, сенокос и заспиват под звезден навес.