Хрисант е един от тримата големи учители и създатели на новия метод за записване на византийската музика през XIX век. Тази книга представлява основното теоретично съчинение за Православната църковна музика. Системата на новия метод е музикалната писменост на Балканите през XIX век, с която се записват и печатат певчески сборници с църковно и светско съдържание. Хрисантовата нотация се използва до появата на първите музиканти със западноевропейско музикално образование.