Голямата промяна 1989-1990 • Опит за документ

Продуктов номер: 9652
Изчерпана

Автор: Петко Симеонов
Категория: Българска съвременна история | Български мемоари и биографии
Издателство: Български писател
Състояние: Нова книга
1030 страници
твърди корици
Първо издание: второ издание, 2005
Народност: българска

---

Подзаглавието в "Голямата промяна" (1996) гласи "опит за документ" и книгата наистина е заета преди всичко да се афишира като документ. И то не само като истински документ, но и като казващ истината документ, а и като документ, казващ истината точно за онова, за което разказва. Казващият тези три истини /отнасящата се до собствената му достоверност, до достоверността на разказваното и до значимостта на разказваното/ документ фактически претендира да съвпада с традиционния историографски текст – какъвто го знаем от училище или от историографията на ХІХ век. "Опитът за документ" на "Голямата промяна" е опит за предлагане на готов за консумация исторически текст – излиза, че добрият документ също като добрия полуфабрикат почти не трябва да изисква допълнителна преработка преди консумация. Такъв е впрочем и желаният от читателя на исторически четива документ. Зад заявката за документ на Петко Симеонов се крие претенция за историография. В желанието си "Голямата промяна" да се превърне в документ, който да включва в себе си и критиката на документа, тя се превръща в документ единствено на нагласите към документа. Преднамереността на документа се оказва по-значим фактор в успешното самодоказване на даден текст като документ от често споменаваната в тази връзка ос на противопоставяне пристрастно – обективно. Писаният за да бъде документ текст може да служи за документ единствено в непредвидена от него посока. Ще използувам "Голямата промяна" като документ за нагласите за документ на онези читатели и автори, които синонимизират документалното с историческия факт и с историческата истина. Книгата на Петко Симеонов се базира на мемоарните традиции в претенциите си за историографска достоверност. Спомените за исторически процеси напластяват два организационни принципа на събитийността – личната памет и историята. По самата си форма мемоарите поставят под въпрос пренасянето на личностен опит върху исторически промени или неизменности; те наслагват персонални действия, желания и резултатите от тях като обяснения на историческото. Бивайки център не само в повествованието, но и в представата за историята в мемоарите, личността е основен инструмент при операциите за налагане на мемоара като достоверен източник на информация за случилото се. Тук различните опити за писане на съвременна история се държат по различен начин – авторът декларира политическата си позиция - при Петко Симеонов тя е начин да се осигури солидна база, от която да протича описанието на събитията и политическата позиция най-често се свежда до афиширане на мястото на автора на "Голямата промяна" в организационната структура на СДС. При това пространствената схема на организационният модел бива буквализирана до възможностите за фокусиране на разказващия историята – колкото по-високо в организационната йерархия е зрителният ъгъл на пишещия текста, толкова по-успешно той обхваща събитието в целостта му. Из МЕМОАРИ, ДОКУМЕНТИ, СУБЕКТИВНА ИСТОРИЯ Антония Колева Публикация в сп. Страница, 1999, кн. 2.