В тази книга е изложено едно виждане за миналото на нашия народ, което не се схожда с нито една от известните хипотези и поставя под съмнение основните схващания за историята на българския народ. Всички изследователи на миналото ни виждат Прародината на т.н. „прабългари" на Изток, в Средна Азия, а тя най-вероятно е на Запад, на брега на Атлантика или направо на Британските острови. Вероятността българите да принадлежат към иранската група на индоевропейските народи е незначителна. Антропологическо езиково и културно съвременните българи са най-близки до Келтските народи - шотландци, ирландци, англичани и французи. Всички учени се придържат в една или друга степен към идеята за славянството на българите, а антропологическите показатели на народа ни не дават наличие на славянски черти. Никой не вижда следи от българска държава във времето преди Цар Кубрат, а тя е създадена и е съществувала като могъща икономическа, културна и военна сила в най-далечните времена на историята и вероятно е най-старата държава на индоевропейци. Никой не предполага древните българи да са плавали по море, а има основания да се счита, че те са били най-развития мореходен народ на Античността. Нашата собствена наука достатъчно ясно казва, че възникнала случайно на територията на Византия Българската държава постоянно е балансирала на тънкото острие между военната ангажираност на Империята и благосклонността на василевсите за да оцелее. Истината е друга. Източната римска империя е била щастлива да си плаща на България данъка на независимостта, срещу което получавала и военната подкрепа на българите. В артефактите от нашите земи археолозите търсят древна гръцка култура. Не виждат, че коренното население на Елада са точно нашите деди, че ние сме елините и цялото културно наследство на Античността принадлежи на нас, а не на гърците, които са относително късни африкански заселници по крайбрежието на Източно Средиземно море.