Господи, помилуй

Продуктов номер: 1022
Изчерпана

Автор: Деян Енев
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Жанет 45
Състояние: Нова книга
168 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Поразяващи са думите на Господа, още по-поразяващи са чудесата Му - и все пак те са произнесени и извършени сред малките, често убогите, бедните, гладните и гадните иудеи и галилеяни. Те - да го кажем така - дори когато отварят слепи очи, го правят “с калчица и плюнка”. Та ето това сетиво за “субстанцията”, в която би могъл да се яви, да се “разчете” Христос, притежава авторът на този сборник, в чиито разкази образът на по-милващия Господ се очертава не чудодейно върху бяла стена, като в някакъв квазиспиритически сеанс, а в гнетилото от брадясали градски маргинали, сестра от психиатрична болница, раздърпан хлапак около кафене на пазара, престарял монах в полузапуснат манастир - понякога съвсем не с думи, но с немощно-кроткия си неудачен живот казващи “Господи, помилуй”. Разкази на мярата. Така най-кратко бих определила разказите в новата и ще побързам да кажа - много добра, книга на Деян Енев "Господи, помилуй". Казвам, че са разкази на мярата и защото са изключително издържани откъм направа и овладяност на езика, и защото говорят някак успокоено и мъдро за всичко, което подемат като тема. Клиширано е да се изтъкне, че са поетични, но ако използвам по-ученото и по-малко клиширано определение, ще кажа, че при тях епическото и лирическото са в абсолютен баланс, че изчистеността на формата и скритият драматизъм ги правят сред най-доброто, което българската проза е представяла през последните години. Вече малко по-конкретно, това са разкази за вярата, за вярата в Бог, но и за вярата в нас, за вярата, която помага да се живее, която прояснява съществуващото, която дарява с хоризонти, обещава бъдеще, осмисля. Която трансцендира и най-баналното и мизерно съществуване. Вярата, която е нещо като вълшебна пръчица, която променя човеците и ги дарява с непосилната лекота на битието. "Господи, помилуй" много пъти и по различен начин, чрез различни сюжети и персонажи разказва как Бог идва ненадейно, разказва за двата пътя - царския и обиколния, които човек може да избере. За цената, която неизбежно се плаща, какъвто и да е изборът. За всеприсъствието на Бог, което е всеприсъствие в душата и затова не е нужно чудо, за да ни се яви Той. Въпросът е да усещаме душата си, а с нея и него. Още повече, че човешката душа е магнитна лента, тя напластява и свършеното, и помисленото, на нея се записва всичко и по тези записи човек бива съден. Следователно, според "Господи, помилуй" няма предопределеност, няма вини, които не могат да бъдат изкупени, има избор и вяра, които могат да се случат във всеки един момент от човешкия живот и които са в състояние да компенсират всичко. Бог иска доброта. Нищо повече. Затова и книгата разказва за човешката доброта, за срещите с хората, които оставят отпечатък, които променят завинаги, разказва за забелязването, паметта. За дадената дума и спазването й, за желанието да се помогне, да се живее според правилата и любовта. Но разказва и за препъванията, за неспособността да се постига хармония, за незнаенето какво да правиш със себе си, с времето си. За празното запълване на ежедневието. За вечното чакане и искане на повече, за недоволствата. За разминаванията. За страха да се отвориш, да бъдеш себе си, да се подложиш на погледа на околните, да излезеш, да се покажеш, да им се оставиш... За сложността да понасяш и да се понасяш, да срещаш себе си. За смъртта и самоубийствата, за живота, който е винаги надживяване на някой, когото обичаш. За изненадата, за погледа, за способността да назоваваш и така да опознаваш нещата. За чудото да зададеш точния въпрос и да намериш точното име. "Господи, помилуй" е книга за тук и сега, но и за там и отвъд, за обикновеното, но и за божественото. Книга за сетивата, но и за чувствата. Книга за местата на вяра, за хората на вярата, за хората, склонни, надарени да помагат. За един свят на изчезване, към който по традиция българското, на което му липсва вкус към метафизичното, е слабо открехнато. Амелия Личева Деян Енев е роден на 11 август 1960. Завършил е английска гимназия в| София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Абтор на книгите: "Четиво за нощен Влак" (1987); "Конско евангелие" (1992); "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997); "Езитура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Христо Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП.