...Тази вечер луната осветяваше съвсем ярко езерата. Нямаше облаци и небето беше като син океан, осеян със звезди. Отдалеч се виждаше дългата руса коса на Марта, с която вятърът сякаш си играеше. Двамата гледаха като хипнотизирани кацането на чинията, което беше досущ като във фантастичните филми на Спилбърг, независимо че това им се случваше за втори път...