Градове сме, а после пустини

Продуктов номер: 21493
Изчерпана

Автор: Мина Стоянова
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: АРС-Благоевград
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549857320
32 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: българска

---

Аритмия ръце от устните са паднали крила и само капка от устата ми е самота на птичи полет в очите на дете което под върбата плаче и е лед на път да се свлече с очи дъждът наднича зад решетките с очи в очи дете и дъжд говорят и оплакват собствените си съдби които да разкажат през нощта не могат защото пречи им да имат под съблечените сенки кожа и гласът на ястреба е ярка нота от сърцевината на акордеона пропускаш като чаша образа встрани от паметта големите хамелеони и големите творци голи под двореца на смъртта са завещали зоркото око да бъде живо докато морето се удави и избуяли ушите и устите ни забравят че всеки сън е приказка че езикът ни дели от сетивата и любовта е карта на пиано през изгрева през мириса на сто лица в гората от вълни разляла се е пяната на ранните цветя по-черни от очите на ковач лежи дворецът на слугите и слуша монотонния часовник пясъчни са кулите и ръцете ми се трошат струнни стъпки на забранения континент конят е черен и бял зебра потокът е дълбок и спокоен като гърдите на любима дъждът се трупа в зидани павета и отмерва дължини на труса въздух в дробове от изток пустинни на запад очите са на единствения кон поел по пътя на орлите прелитат и преливат в мисли лицата ти обесени с воала на тъгата това е исках да го кажа пролет да я нарека пролет на последния век свещта вещае мрак след себе си и всяка святост за душата