Автономността на епистемния субект е условие и предпоставка на всички еманципатори процеси в модерността и на модерното историческо самосъзнание като съществуване в процес на тотална еманципация. Но големият въпрос е дали неоплатонистки утвърденият проект на модерността се изчерпва с комбинацията на епистемна автономност и инструментална рационалност (независимо кое от двете ще се приеме за притежаващо исторически приоритет). Ако има „неизчерпаем остатък", то има ли модерността скрит алтернативен философски проект?