Хякунинишшю

Продуктов номер: 9091
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Художествена литература от Азия, Африка и Австралия
Издателство: Сакура
Състояние: Нова книга
255 страници
твърди корици
Първо издание: 2002
Народност: японска
Преводач: Надя Калпакчиева

---

Водещ естетически принцип в японската поезия от XIII в. до XV в. е юген (тайнственост, съкровеност, скрито съдържание, вътрешна дълбочина). Произходът на понятието е китайски, но в Япония то получава нов смисъл и се възприема като проява на висшата красота на изкуството. Идеалът за красота е повлиян от будистката философия, която прокламира съзерцание и илюзорност на материалния свят. Смисълът на изкуството се съдържа в неговия подтекст, в неговата вътрешна красота. Създател на естетиката юген в японската поезия е съставителят на антологията "Хякунин ишшю" Фудживара-но Теика (Садаие). Преди него за юген говорят монахът Денгьо-даиши (766-822) и Ки-но Йошимочи (? -919) в предговора на китайски език към антологията "Кокиншю". Юген прониква в Япония с разпространението на будистката литература, където се използва в смисъл на нещо тайнствено, съкровено, съдържащо дълбок смисъл. Преминавайки в поетичните трактати, е него започват да се обозначават дълбоките чувства, изразени чрез изящни слова. Фудживара-но Теика разглежда юген като понятие, неразривно свързано с йоджо (внушение). Историята на развитието на естетиката юген се разделя на три периода. Първият (XII в. - XIII в.) е времето, когато се зараждат нови идеи, които предопределят по-нататъшното развитие на поезията танка, ренга и хайку. През втория етап (XIV в.- XV в.) е направен синтез на творчеството и идеите на авторите от първия етап, а през третия (XV в. - XVI в.) теоретиците се връщат към концепциите, развити през първия етап които стават основа за създаване на естетиката саби. Първият етап се свързва с Фудживара-но Шюндзей (известен още като Фудживата-но Тошинари), който в ролята си на арбитър в поетични състезания за първи път през 1166 употребява юген като термин, свързан с литературната критика. Той написва 21 трактата за литературната критика, които показват процеса на формирането на естетиката юген в теорията на японската класическа поезия танка. При съставянето на антологията "Хякунин ишшю" Фудживара-но Теика подбира стихове, изпълнени с размисли за преходността на материалния свят и човешкия живот, чиято простота и красота на изказа пораждат чувството юген. Японската поезия танка достига своя разцвет през XII - XIII в. Нейното развитие е свързано със създаване на нови естетически категории и изразни средства. Идеите, заложени в нея се явяват една от предпоставките за формирането на поезията ренга II и хайку. *3а основа на превода на антологията "Хякунин ишшю" е използвана книгата "Манйошю хока" на Оока Макото, издателство Коданшя, 1993 г.