Хора и срещи по моя път • Отсято от пепелта на времето през нашия XX век

Продуктов номер: 7047
Изчерпана

Автор: Вълчан Хаджи-Вълчанов
Категория: Български мемоари и биографии
Издателство: Меридиани
Състояние: Нова книга
440 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Уважаеми читатели, Книгата, която разтваряте, страниците, които четете, отразяват едно чувствено пътуване назад, в което авторът разкрива в спомените си отдавна отминали събития, срещи с близки и скъпи лица, криволичещия път на една духовно надарена и обречена в много случаи да страда от неразбирането на окръжаващите го колеги личност, оставила неизличима следа в българската и световна наука. Трябва действително да се съжалява, че мемоарът на автора прекъсва във времето около 60-те години. Остава несподелен един период, изпълнен с много активна научноизследователска дейност - с редица срещи със световноизвестни учени, дали признанието си по-късно за неговото приоритетно творчество. На 28 юли 2001 година проф. Вълчан Вълчанов почина на осемдесет и една годишна възраст, изтощен от хроничното си заболяване, но със съвършена яснота на ума, поддържана от необикновените му духовни сили. За своите ученици той остава една от онези редки индивидуалности, в които те намират упование и надежда. Той мина през живота задъхан, устремен към върховете на научните изследвания. Неговият път бе неравен, с много нервни стъпки, с отивания и връщания, с успехи и разочарования - но това не намали стойността на ценностите, които той остави на своето поколение и на бъдещите си последователи. Нищо не би могло да заличи името на проф. Вълчанов, което остава неотделимо от духовното наследство на българската биологична наука. Значителното научно творчество на проф. Вълчанов в областта на фундаменталната имунобиология, отразено в повече от 300 научни труда, студии и монографии, дава безспорно основание той да бъде определен като основоположник на българската школа по клетъчна имунология и един от основателите на съвременната репродуктивна имунобиология. Съдбата е била наистина много щедра към неговата индивидуалност, защото извън всичко друго тя го бе дарила с пълнокръвна, ведра жизненост, себеотдайност към научното дирене - качества, пред които времето отстъпва безсилно. Проф. д-р Иван Р. Кехайов