Хора и звезди • Поредица Българска класика

Продуктов номер: 7148
Изчерпана

Автор: Александър Геров
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
395 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ЗВЕЗДА Едно те моля: обещай ми, че винаги ще си край мен, че наште съкровени тайни ще пазим до последен ден. Със теб по-лесно остарявам и вслушан в пулса на света, пред бъдещето се смирявам и ми е мила радостта. Когато в мрака ще пропадна със бяла, грохнала брада – ти все така ще бъдеш млада и весела като звезда. РЕДОВЕ ОТ БИОГРАФИЯТА Александър Цветков Геров е роден на 5.V.1919 г. в София. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1942). През есента на 1942 г. е мобилизиран, в началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9.9.1944 г. Редактор (1944-1952) в Радио София, през 1953-1955 г. - в сп. "Киноизкуство", във в. "Кооперативно село" (1963), в редакция "Фокус" към Българската кинематография и в издателство "Български писател". За пръв път печата съчинение в проза на 11-годишна възраст във в. "Изгрев" (Сливен). Сътрудничи на детските издания"Весела дружина", "Другарче", "Поточе", "Детски свят" и на ученическите списания "Ученически подем" и "3вън". По-късно публикува във вестниците "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в списанията "Изкуство и критика", "Златорог" и др. Участник в литературния сборник "Праг" (1938) и в младежкия комунистически литературен кръжок "Хр. Смирненски". В ранните си стихове изповядва състояния, породени от конкретната военновременна действителност: тревога, протест, болка заради бруталния натиск върху човека, съпричастност с политическите тежнения на бореща се антифашистка Европа. През този период започва да се проявява и характерното за цялото му творчество влечение към метафизичните, философско-битийните въпроси: загадките на Вселената и на човека, проникването в тях, самотата, любовта и надеждата, дилемата преходност - вечност, смъртта и безсмъртието. Поетическите решения на посочените въпроси са уникални за българската литература; в тях не след ва да се търси влияние, нито дори съотносимост с някаква философско-теоретична система. В размишлението си - по детски спонтанно и безхитростно, Геров се приближава до светоусещането и поетиката на наивизма. Емоционалните реакции на лирическия "аз" са интензивни и всеобхватно завладяващи, мисълта му е противоречиво напрегната, без това да накърнява внушенията за цялостност и хармонична окръгленост на природния космос. Показателна е трагиката на смъртта. Тя не е предел на съществуването, а безначално-безкрайно битие, превъплъщаване в сферата на универсалното. Извисено-метафизическият възглед на Геров за света е положително оценен едва през 60-те години. Дотогава критиката го е подлагала на остри нападки, които, съчетани с култовски подозрения, довеждат поета до психическа депресия. Впоследствие той осмисля своето кризисно състояние в автобиографичната поема "Неспокойно съзнание" от сб. "Фантастични новели". Това е един от значимите новаторски образци в областта на българската проза от 60-те години, който противно на догматичния култовски рационализъм утвърждава духовната многосложност на човека, подчертавайки неговата съзнателност като предпоставка за жизнетворчество и коректив на ентропията в съвременния свят. Втората новела от сборника - "4000 година", е замислена като позитивно научнофантастично повествование на тема "безсмъртие". В процеса на нейния прочит обаче се осъществява "отместване" от авторовия замисъл, при което творбата започва да се възприема като памфлет, сатира на някои плоско рационалистични илюзии относно бъдещето на човека, като пародия на утопиите за съвършено "научно" общество, построено върху разумни начала. Стихове на Геров са преведени на английски, иврит, немски, полски, руски, френски и чешки език. Умира на 22.ХИ.1997 г.