Храм-паметник Св. Александър Невски

Продуктов номер: 5872
Изчерпана

Автор: Румяна Радкова
Категория: Архитектура | България след Освобождението до 1944г.
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
138 страници
меки корици
Първо издание: 1999
Народност: българска

---

Книгата е история на организацията, строителството и украсата на храм-паметника "Св. Александър Невски". Чрез богат архивен материал авторката проследява зараждането през 1879 г. на идеята за паметник в чест на падналите за Освобождението на България, сформирането на Централна комисия, Комитет за изграждане, Строителна комисия и Строително бюро, които събират средства и организират изпълнението на строежа, който е сред най-мащабните култови сгради на Балканите. Проследяват се детайлно изпълнението на отделните строителни операции и украсата на паметника, участието на български и чуждестранни фирми и майстори. Авторката се спира и на споровете и дискусиите, които се водят между Строителната комисия, съставена от видни български архитекти и инженери, и Строителното бюро, в което влизат архитект А. Померанцев и неговите руски помощници. Паметникът е завършен през 1912 г., но поради политически събития като храм е осветен едва през 1924 г. ПРЕДГОВОР Стремително извисен към небето храм-паметникът "Св. Александър Невски" е изграден на един от най-красивите площади в сърцето на София. Масивните му позлатени куполи приковават погледа на всеки, който пристига в българската столица със самолет, любува и се от красива Витоша, или прекосява центъра на града. Архитектурното величие на паметника се сравнява по мащаби и красота с църквата "Св. София" в Цариград. Храмът е сред уникалните художествени паметници на българската култура, свидетел и рожба на първите мъчителни стъпки на освободена България, която се бори за свое място в модерния европейски политически и духовен живот. Новите условия след освобождението на българите от турско робство през 1878 г. тласкат развитието на строителството и архитектурата. В последната четвърт на XIX в., когато европейските столици са украсени с паркове, дворци, катедрали и безброй паметници, София е изостанал град с кални улици и малко обществени сгради, които не задоволяват нуждите на новия държавен живот. В Княжеството, което според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. обхваща само част от земите населени с българи, новото строителство на обществени и административни сгради започва без достатъчно подготвени специалисти, без опит в монументалното строителство и с ограничени средства.