Втората част от фундаменталния труд „История на Християнската Църква" от проф. М. Е .Поснов засяга периода на Вселенските събори (IV - VIII в.). В историята на църковната наука на този период са посветени стотици хиляди страници, резултат на различни научни направления, на различни изследователски темпераменти, на различни вероизповедни традиции. Веднага трябва да се каже, че в дори този глобален контекст трудът на М. Е. Поснов има определено изключително значение. От една страна става дума за систематизъм, в традицията на класическите европейски научни образци, който премерено се реализира в цялата книга. Какво означава това? Преди всичко - необходимостта историческото многообразие да бъде дискретно дисциплинирано в различни по обем дялове, които изразяват различни направления от живота на църквата. И във втората част на книгата, както и в първата - тези дялове са свързани с основните, най-представителните моменти в областта на отношенията между Църква и Държава, на църковната организация, вероучението и правилата на живот на християните. Авторът владее перфектно материала си. Особено ценно качество на труда е засиленият интерес към изворите от периода. Това придава неповторим колорит на интерпретациите на проф. Поснов. То прави разработките му преди всичко коректни към фактологията, към историческата правда.